Научна публикация · Обобщение
Повече от две десетилетия след въвеждането им през 2002 г. универсалните пенсионни фондове в България все още имат маргинална роля за доходите на пенсионерите. Статията търси отговор на три въпроса: какво пречи на фондовете да подпомагат настоящите пенсионери, доколко могат да допринесат за доходите на пенсионерите през следващите 5 до 15 години и какви регулаторни промени са необходими, за да се укрепи капиталовият стълб.
Чрез симулации Монте Карло на стойността на един дял за седемте универсални фонда до 2040 г., основани на доходността от юли 2004 г. до юни 2025 г., и при действащите правила и таблици за смъртност авторите оценяват пожизнените пенсии от втория стълб при минимален, среден и максимален осигурителен доход. При текущите допускания фондовете не могат изцяло да компенсират намалението на държавната пенсия в нито един от сценариите. Според авторите са необходими по-справедлива методика за намаляване на индивидуалния коефициент и по-динамични инвестиционни стратегии.
Основни изводи
- При текущите допускания пожизнените пенсии от универсалните фондове не компенсират изцяло намалението на държавната пенсия при минимален, среден и максимален осигурителен доход – нито след 5, нито след 10 или 15 години.
- Методиката за намаляване на индивидуалния коефициент не отчита субсидиите от държавния бюджет за първия стълб, поради което намалението е непропорционално голямо.
- Кумулативното увеличение на минималната пенсия със 152,20% между 2020 и 2025 г. рязко повишава натрупванията, необходими за пожизнена пенсия.
- Годишната доходност на фондовете от 2004 г. насам е между 2,5% и 4% и значително изостава от ръста на осигурителния доход.
- Симулациите показват, че при доходност над ръста на заплатите натрупванията за 15 години биха могли да компенсират намалението дори без промяна в методиката за индивидуалния коефициент.
Защо е важно
Авторите подчертават, че универсалните пенсионни фондове остават важен елемент от пенсионната система на България, но могат да се превърнат в ефективно допълнение към разходопокривния стълб само след реформи в методиката за индивидуалния коефициент и в инвестиционните правила.
Резюме (оригинал на английски)
Universal pension funds in Bulgaria were introduced in 2002 as part of a major reform of the national social security system. They were intended to become a key component of the pension framework, complementing the pay-as-you-go pillar over the medium and long term. However, more than two decades later, these funds continue to play a marginal role in providing retirement income. This paper addresses three central questions: (1) What are the main factors preventing universal pension funds from effectively supporting current retirees? (2) To what extent can they contribute to pensioners’ income over the next 5 to 15 years? (3) What regulatory changes are necessary to enhance the long-term viability of fully funded pension pillars? The study employs Monte Carlo simulations, descriptive and statistical analysis, and a combination of deductive and systematic approaches. The research shows that universal pension funds could become an effective tool for supplementing the pay-as-you-go component of the social security system – but only if further reforms are implemented. At present, they can hardly fulfil this role due to several factors: the unjust reduction of the individual coefficient, the relatively short accumulation period for the first cohort of retirees, and the assumed conservative investment strategy, which does not favour returns exceeding the growth rate of average insurable income, crucial for the benefit amount due by the first pillar of the pension system.
Ключови думи: pension funds · investment risk · returns · JEL: G11, G12, G22, G23
Цитиране
Milev, J., & Robev, K. (2026). Transforming universal pension fund savings into an effective supplementary mechanism for pension security in Bulgaria. Economic Studies (Ikonomicheski Izsledvania), 35(3), 153–165. https://archive.econ-studies.iki.bas.bg/2026/2026_03/2026_03_08.pdf
