Обобщение на епизод · По записа на разговора
Накратко
Епизодът разглежда избора между дивидентни компании и компании на растеж и развенчава представата, че дивидентът е бонус. Климент Робев и съводещият му обясняват, че при изплащане на дивидент стойността просто се разпределя и цената на акцията се коригира надолу, а истинската мярка за една инвестиция е общата възвръщаемост. Те обсъждат още как се разпознава устойчивият дивидент, данъчните ефекти и кой подход за кой етап от живота е по-подходящ.
Основни акценти
- С пример с ресторант за 100 000 евро, реализирал 10 000 евро печалба, Климент Робев показва, че собственикът разполага общо със 110 000 евро независимо дали ще изтегли парите, или ще ги остави в бизнеса – затова според него дивидентът не е подарък, а решаваща е общата възвръщаемост от поскъпването и дивидента.
- Той изчислява, че за пасивен доход от 1000 евро месечно при дивидентна доходност на широк индекс около 1,5% са нужни около 800 000 евро, а при дивидентно ориентирани компании с доходност 3–3,5% – около 340 000 евро, като признава и психологическите предимства на дивидента: спокойствие при кризи и възможност за доход без продажба на активи.
- Според него двуцифрената дивидентна доходност обикновено е капан, защото почти винаги е резултат от сривнала се акция и често е последвана от съкращаване на дивидента, а сред признаците за качествен дивидент той посочва дял на изплащане под 80% от печалбата, последователен ръст на плащанията, устойчивост по време на кризи като 2008 и 2020 г., липса на дълг за изплащане на дивиденти и покритие от свободния паричен поток.
- За онези, които не искат сами да анализират компании, той вижда по-прост вариант в борсово търгуван фонд със стотици дивидентно ориентирани компании, а от данъчна гледна точка обяснява, че акумулиращите фондове реинвестират дивидента, докато при дистрибутиращите се дължи данък; двамата обръщат внимание и на данъка, удържан при източника в чужбина.
- Сам той предпочита компаниите на растеж и описва обратното изкупуване на акции като непряк начин за връщане на стойност, при който акционерите не плащат данък върху дивидент, но посочва и минусите на растежа – липсата на реален паричен поток, по-високата волатилност и концентрацията му около изкуствения интелект.
- Според Климент Робев в младостта дивидентът почти няма смисъл и акцентът трябва да е върху натрупването, в годините преди пенсия поне новите вложения постепенно да се насочват към дивидентни компании, а в последната фаза пасивният доход дава спокойствие и възможност портфейлът да бъде оставен в наследство.
Съдържание на епизода
- 00:42Дивидентът не е бонус
- 03:12Книгата и урокът
- 06:39Откъде идва печалбата
- 11:37Колко пари за 1000 евро
- 17:19Капанът на високата доходност
- 22:46Правилата за качествен дивидент
- 25:35Не е безплатен обяд
- 28:26Кризите, дългът и Intel
- 31:05Топ 10 и дивидентният ETF
- 36:14Данъците върху дивидента
- 41:18Растежът и обратното изкупуване
- 47:21Изборът на Климент
- 53:02Фазите на живота, наследството
Контекст
Епизод 8 от втория сезон на подкаста „Пари и посоки“. Темата е анонсирана в края на предишния епизод, където при избора на борсово търгуван фонд стана дума за акумулиращи и дистрибутиращи фондове, и отговаря на „вечния въпрос“ – спокойствие и дивиденти или растеж и натрупване във времето.
Мненията отразяват позицията към датата на публикуване и не са инвестиционен съвет. Регулаторна информация