Как да инвестирам спестяванията си? Три подхода

Преди да инвестирате спестяванията си: три въпроса

Преди да решите как да инвестирате спестяванията си, е полезно да имате отговор на три въпроса. Именно с тях започват и инвестиционните консултации, защото от отговорите зависи кой подход и кои инструменти са уместни за Вас.

Хоризонтът е решаващ. Ако парите ще са нужни след две-три години, например за покупка на жилище, поемането на голям риск с акции не е уместно: при спад може да няма време за възстановяване и да се наложи продажба на загуба. Това не означава, че финансовите пазари не са за Вас. За кратък срок се използват инструменти на паричния пазар и краткосрочни държавни ценни книжа – с по-ниска, но много по-предвидима доходност.

В практиката се наблюдава и друго: хората често идват с краткосрочни цели от две до четири години, а остават инвестирани много по-дълго. Затова си струва честно да прецените за какво всъщност са предназначени парите.

• Каква е сумата и как ще се допълва във времето.
• Кога ще Ви трябват парите и за какво – например за образование на дете след 15 години или за по-гъвкава цел като нов автомобил или друго жилище.
• Какъв спад можете да понесете по пътя – финансово и психологически.

Авариен фонд и реалистични очаквания за спадовете

Втората стъпка е аварийният фонд – средства, които покриват няколко месеца от обичайните Ви разходи (в епизода се говори за два до четири месеца). На пазара се инвестира само сумата над него. В противен случай един неочакван разход, например ремонт на автомобила, може да Ви принуди да продадете инвестициите си на загуба в най-неподходящия момент – класическа грешка на начинаещия, която лесно се избягва.

Не по-малко важно е да знаете как ще реагирате, когато видите сметката си на червено – не на хартия, а в действителност. Спадовете не са изключение, а част от начина, по който се движат пазарите. През последните десетилетия почти всяка втора година пазарът е правил корекция от около 10% в рамките на годината, а по-дълбоките спадове и финансовите кризи също се повтарят. Когато сте предупредени и хоризонтът Ви е дълъг, подобен спад се понася много по-лесно.

Път 1: да инвестирате всичко наведнъж

Първият подход е най-прекият: внасяте парите и ги инвестирате веднага. Исторически той е давал по-добър резултат от разделянето на части в около три от всеки четири случая, защото пазарите растат през по-голямата част от времето и всеки месец на изчакване означава пропуснат ръст. Миналите резултати обаче не гарантират бъдещите.

Цената е, че поемате целия риск още от първия ден. Полезен тест е въпросът: как бихте се почувствали, ако портфейлът Ви падне с 50% и трябва да чакате пет години, само за да излезете на нула? Точно това преживява например човек, купил широкия индекс на американските акции през октомври 2007 г., малко преди ипотечната криза. Ако отговорът е „ще издържа“, подходът е възможен; ако не – това е повод за размисъл.

Инвестирането наведнъж обикновено подхожда на хора с дълъг хоризонт, по-висока толерантност към риск и самообладание да не реагират на спадовете. При хоризонт от 20 години акциите са основният двигател, а балансираният портфейл отнема част от доходността в замяна на стабилност. Когато пазарът е скъп по оценъчни показатели или силно концентриран в малко на брой компании, историческата статистика е по-слаба опора.

Път 2: равни месечни вноски

Вторият подход е да инвестирате фиксирана сума през равни интервали – всеки месец или тримесечие, – обикновено в борсово търгувани фондове върху широки пазарни индекси. Той пасва на два различни профила. Първият е човек, който тепърва започва и няма натрупана голяма сума: може да стартира с малко, като всеки месец заделя част от заплатата си. Климент Робев разказва за млада жена, която остана искрено впечатлена, когато с калкулатор за сложна лихва видя какво могат да натрупат редовни вноски при дълъг хоризонт и ниски такси. Вторият профил е човек с натрупан капитал, който не е готов да понесе сериозна корекция и затова разпределя влизането си на пазара в рамките на месеци.

Предимствата са ясни: започвате без стрес, усещате как работи пазарът, без да мислите за него непрекъснато, и следвате едно-единствено правило. Цената също е ясна – исторически разделянето на сумата на части по-често изостава от инвестирането наведнъж. С други думи, губите малко доходност, но печелите спокойствие. Ако изберете този път, е добре графикът да бъде определен предварително – например с конкретни дати в календара – и да се спазва независимо от новините.

• При силен ръст в началото участвате с малка сума и пропускате част от него.
• Най-честата грешка е спирането на вноските при спад – а точно тогава равната вноска купува повече дялове и усредняването работи най-силно.
• След години, когато капиталът Ви е по-голям, сериозната корекция се усеща по-осезаемо.

Път 3: резерв за покупки при спад на пазара

Третият подход съчетава постоянна инвестиция с предварително заделен резерв. Част от капитала е в акции – например чрез фондове върху широки индекси, – а останалата част стои в нискорискови инструменти като краткосрочни държавни ценни книжа и чака спад. Важно е резервът да не е в актив, който пада заедно с акциите: в епизода се припомня, че през кризата от 2008–2009 г. поевтинява дори златото, защото инвеститорите търсят ликвидност.

Правилата важат и в двете посоки. Ако пазарът падне с 8%, не се прави нищо: изкушението да се „възползвате“ по-рано изразходва първия транш и при по-нататъшен спад планът вече е нарушен. А когато пазарът се възстанови и надмине предишните си върхове, част от акциите се прехвърля обратно в резерва, за да е готов за следващата корекция – отново по правило, а не прибързано при първия нов връх.

Резервът носи ниска доходност и в дългосрочен план този портфейл изостава от пазара. Целта му обаче не е да гони индекса, а да Ви даде спокойствие и да Ви предпази от най-скъпите грешки – паниката и излизането от пазара в неподходящ момент.

• Пример: от 60 000 евро 60% са в акции, а 40% (24 000 евро) са резерв.
• При спад на пазара с 15% се инвестира първата третина от резерва – 8 000 евро.
• При спад с 25% се инвестира втората третина.
• При спад с 35% – последната третина.

Как да изберете подход и какво да правите при спад

Няма един верен отговор. Разликата между трите подхода е не толкова в доходността, колкото в това как ще се чувствате по пътя. Изборът следва от трите въпроса в началото: сумата, хоризонтът и спадът, който можете да понесете. Подходите могат и да се комбинират. Самият Климент Робев посочва, че по темперамент предпочита втория и третия подход: редовни вноски във фондове върху широки индекси, а при отделни акции – поетапно изграждане на позиция при спад на цената вместо влизане наведнъж.

„Чакам пазарът да падне“ не е план. Без предварително определени нива и суми, когато спадът настъпи, негативните новини обикновено отказват инвеститора да купи, а след възстановяването възможността вече е отминала. Дори инвеститор, който всяка година би купувал на най-ниската цена, изпреварва дисциплинирания купувач, влагащ в началото на всяка година, с изненадващо малко. Решаващи са не знанията или опитът, а ясните правила и желязната дисциплина.

• Проверете дали спадът е в рамките на това, за което сте се подготвили.
• При равни вноски планът е вноските да продължат по график.
• При резерв се действа само на предварително определените нива.
• Решенията не се вземат под натиска на паниката и медийния шум.
• Ако Ви е трудно да спазвате правилата сами, външен поглед – например на консултант – помага да се запази дисциплината.

Често задавани въпроси

Ръководството е изготвено по епизод 7 от втория сезон на подкаста „Пари и посоки“, посветен на трите начина за инвестиране на натрупани спестявания. Обобщение →

Мненията отразяват позицията към датата на публикуване и не са инвестиционен съвет. Регулаторна информация