Мита и търговски войни

В статиите и участията си Климент Робев разглежда митата като политически инструмент с икономически разходи, които в крайна сметка плащат потребителите. Още през 2024 г. в „Европейската битка – на терена и извън него“ той анализира европейските мита върху китайските електромобили и предупреждава за търговска война, в която победители няма. След изборите в САЩ той посочва, че универсално мито от 10–20% би било сериозна спирачка за европейската икономика, тъй като търговията със САЩ тежи повече в БВП на ЕС, отколкото в американския.

В „Око за око, мито за мито“ през 2025 г. той обяснява, че целта на Доналд Тръмп не е търговска война срещу целия свят, а създаване на предпоставки за преговори и по-нисък бюджетен дефицит. В телевизионните си участия определя митата като „скрит данък“, „бумеранг“ и „политически прийом с икономическо алиби“, а уязвимостта на отделните държави измерва не с размера на износа им за САЩ, а с тежестта му в БВП. Сред най-засегнатите според него са автомобилната индустрия и Германия.

Според него в търговската война няма краткосрочен победител, а преразпределяне на капитали и пазарни дялове: световната търговия се фрагментира на блокове, а в дългосрочен план печелят най-гъвкавите държави и компании. За преговорите между ЕС и САЩ той смята, че двете страни по-скоро блъфират, защото никоя не иска търговска война. За България вижда по-скоро косвени ефекти, а при задълбочаване на конфликта – и възможност за преместване на производство.