Изкуствен интелект и технологии

В статиите и участията си Климент Робев разглежда изкуствения интелект едновременно като реална технологична трансформация и като източник на пазарен риск. Още през 2024 г. в „AI – цъкащата бомба на Уолстрийт“ той предупреждава, че ралито на американските индекси зависи от шепа компании от „Великолепната седморка“ и от очаквания, които никоя компания не може да оправдава безкрайно, а отчетите на Nvidia определя като изпреварващ индикатор за целия пазар.

През 2025 г. в „AI балон или устойчиво начало?“ той сравнява еуфорията с дотком манията от 2000 г. и заключава, че днешните технологични гиганти стъпват на много по-солидна основа, защото генерират рекордни печалби. Според него стойността е по-скоро в „лопатите“, отколкото в „златото“ – полупроводници, облачни услуги и центрове за данни, – а разграничителният фактор между големите компании е скоростта, с която монетизират инвестициите си. Като сигнална лампичка той посочва кръговото финансиране между малък брой компании.

Робев проследява и геополитическото измерение: в „Регулации срещу иновации: Може ли ЕС да стане AI лидер?“ той отбелязва, че в Европа регулациите са изместили иновациите, вижда шанса на ЕС в IT специалистите и предупреждава, че подценяването на Китай е грешка, както показа DeepSeek. Обща нишка в коментарите му е разграничението между технологията, която според него не е временен хайп, и цената на акциите – защото дори отличен бизнес може дълго да бъде надценен.