Пазари, лихви и оценки

В статиите и участията си Климент Робев проследява как лихвите, инфлацията и геополитиката се пренасят в оценките на финансовите пазари. В годишния си обзор „Лихвите падат, AI расте: Готови ли сме за 2025 г.?“ през 2024 г. той очертава като ключови теми политиката на централните банки и възвръщаемостта на огромните инвестиции в изкуствен интелект, а като основен риск – проинфлационна политика в САЩ, която да забави намаляването на лихвите. Същевременно той многократно предупреждава за високата концентрация и оценки в технологичния сектор.

Според него пазарите измерват всичко през съотношението между поет риск и потенциална възвръщаемост. В „Апетит за риск по време на война“ през 2025 г. той обяснява защо борсови индекси на държави, засегнати от война, са сред най-добре представящите се: финансовите пазари „нямат съвест“, търсят не справедливост, а възможности, и често растат в най-мрачните моменти.

През 2026 г. акцентът се измества към инфлацията. В подкаста „Край на спокойствието – започва нов инфлационен цикъл“ той описва как петролният шок достига до цените на горивата, храните и кредитите, и говори за реален риск от стагфлация. В телевизионните си коментари отбелязва, че при очаквания за по-дълъг период на високи лихви пазарът плаща не за обещания, а за паричен поток и печалба, които се доставят днес. Обща нишка е веригата, която той проследява – от геополитиката и петрола през инфлацията и лихвите до оценките на компаниите.