Дивидентни акции или акции на растеж: как да изберете

Откъде идва възвръщаемостта и защо дивидентът не е подарък

Дивидентът често се сравнява с наем от имот, но разликата е съществена. Наемът идва от наемателя, а дивидентът е част от натрупаната печалба, която компанията отделя от себе си и предава на акционерите. С печалбата си тя има два варианта – да я инвестира обратно в бизнеса или да я разпредели. Ако не може да я вложи с доходността, която пазарът очаква, по-разумно е да я върне на собствениците.

Да вземем за пример ресторант, който струва 100 000 евро и за годината реализира 10 000 евро печалба. Независимо дали собственикът ще изтегли парите, или ще ги остави в бизнеса, той разполага общо със 110 000 евро – като актив плюс пари или само като по-голям актив. Същото важи за акциите: при изплащане на дивидент от, да кажем, 5 евро цената на акцията по правило се коригира надолу с около 5 евро. В отделни дни спадът може да е малко по-малък или по-голям заради новини и общото движение на пазара, но в дългосрочен план връзката се запазва. Дивидентът не е безплатен обяд – той просто разпределя стойността.

Затова според Климент Робев ключовият показател за една инвестиция е общата възвръщаемост: поскъпването на акцията плюс дивидента, ако има такъв. Компания, която изплаща 5% дивидент, но чиято акция поевтинява със 7%, е по-лоша сделка от компания без дивидент, чиято акция поскъпва с 6%. Дивидентната компания и компанията на растеж често са един и същ бизнес в различни етапи от развитието си: зрялата компания, която вече няма накъде да расте, се превръща в „касичка“, раздаваща паричен поток.

Пасивен доход от дивиденти: колко капитал е нужен

Да приемем, че целта е 1000 евро месечно, тоест 12 000 евро годишно. При инвестиция в широк индекс, който следи целия пазар, с дивидентна доходност например около 1,5% са нужни около 800 000 евро. При подбрани дивидентно ориентирани компании или фонд с доходност около 3–3,5% сумата спада повече от двойно – до около 340 000 евро. Това са само илюстрации, защото доходностите се променят заедно с пазара. Освен това при дивидентните компании с доходност 3–4% поскъпването на цената обикновено е ограничено, така че изборът е между текущ доход и натрупване.

Доходът не е задължително да идва само от дивиденти. Дистрибутиращият фонд изплаща получените дивиденти, а акумулиращият ги реинвестира и оставя сложната лихва да работи; при него доход може да се получава чрез периодична продажба на малка част от дяловете, например за 1000 евро. Данъчното третиране на двата вида фондове може да се различава и зависи от личната Ви ситуация, затова е добре да го проверите предварително.

Дивидентните акции също не са защитени от спадове – те поевтиняват, когато пазарът започне да изисква по-висока доходност за поетия риск. Дивидентът обаче има и реални, най-вече психологически предимства:

• Успокоява: редовните плащания улесняват задържането на позициите при криза вместо паническа продажба.
• Ако компанията запази дивидента, доходът продължава, дори пазарната стойност на портфейла временно да спадне – например от 340 000 на 240 000 евро.
• Компания, която изплаща реални пари, по-трудно „украсява“ печалбата си.
• В по-късна възраст позволява да живеете от дивидентите, без да продавате активи, а портфейлът да остане в наследство.

Капанът на високата дивидентна доходност

На пазара има компании с дивидентна доходност 9–10% и изкушението е голямо: няколко такива акции изглеждат като пряк път към пасивен доход с по-малък капитал. Висока доходност обаче се получава по два начина – или компанията рязко е повишила дивидента, което се случва рядко, или цената на акцията е спаднала драстично, което е обичайният случай. А когато пазарът накаже една компания, едно от първите решения на ръководството често е да съкрати дивидента. Така инвеститорът, избрал акция заради 8–10% доходност, един ден установява, че тя е станала 3–4%, а планът му за доход вече не работи.

Да се върнем към ресторанта: ако вместо 10 000 евро той изкара едва 150 евро, а собственикът е свикнал да получава 10%, управителят има само лоши варианти. Може да тегли заеми, за да продължи да плаща – път за никъде, защото част от стойността на бизнеса вече се дължи на банката. Може да реже разходи и да загуби добрия готвач, а след него и гостите. И в двата случая стойността пада. Пазарът обикновено разчита тези сигнали навреме по финансовите резултати и паричния поток, затова, ако нещо изглежда прекалено добро, по-вероятно е да крие капан, отколкото да е възможност, която всички останали са пропуснали.

Как да разпознаете качествения дивидент

Високата доходност не е критерий сама по себе си – важно е дали дивидентът е устойчив. Ако не искате сами да анализирате парични потоци и коефициенти, възможна по-проста алтернатива е борсово търгуван фонд, който инвестира в стотици дивидентно ориентирани компании. При такава широчина съкращението на дивидента при една компания се компенсира от останалите и доходът зависи много по-малко от съдбата на две-три позиции.

При оценка на отделна компания качественият дивидент се отсява с пет основни проверки:

• Дял на изплащане: дивидент над 80% от нетната печалба е сигнал за възможно съкращаване, освен ако компанията работи така от години и това е бизнес моделът ѝ; тревожен е внезапният ръст на дела в нормални времена.
• Последователност: устойчив ръст на дивидента през годините – т.нар. дивидентни аристократи го увеличават поне 25 поредни години.
• Поведение при кризи: запазен или повишен дивидент в трудни години като 2008 и 2020 г. е добър знак, съкратен – не.
• Без дълг: тегленето на заеми за изплащане на дивиденти е порочна практика.
• Паричен поток: плащанията трябва да се покриват от свободния паричен поток.

Акциите на растеж и обратното изкупуване

Растежът дава възможност не да разпределяте, а да натрупвате: компанията реинвестира печалбата, разширява бизнеса си и това се отразява в цената на акцията. При зрелите дивидентни компании рядко се вижда поскъпване от 50–60% за година – и не това е целта им. Рискът при растежа е друг: високите очаквания. Повечето компании с големи обещания не успяват да ги изпълнят, а изключенията не са правило. Очакванията не могат да се измерят освен чрез цената, затова е добре да се запитате какъв е реалният процент на успех.

Най-близкият „братовчед“ на дивидента е обратното изкупуване на акции. Компанията изкупува собствени акции, броят на акциите в обращение намалява, печалбата на акция расте, а коефициентът цена/печалба се понижава – компанията става по-привлекателна, без да изплаща пари. Акционерите, които искат да продадат, продават, а останалите притежават по-голям дял. Изкупените акции обаче могат да се използват и за поглъщания или за възнаграждения на мениджърите, което понякога създава стимули за изкуствено повдигане на цената.

Растежът има и своите минуси:

• Няма реален паричен поток по сметката – трябва да вярвате на компанията без „потвърждението“ на дивидента.
• Колебанията на цената са значително по-големи.
• Растежът често е съсредоточен в една водеща инвестиционна тема – към момента на епизода това е изкуственият интелект.

Дивиденти или растеж според етапа от живота

Тук няма победители и победени – за всеки влак има пътници, а изборът зависи от целта и хоризонта Ви. Според Климент Робев при равни други условия логиката по етапи е следната:

• Млади и с доходи от работа: дивидентът почти няма смисъл, акцентът е върху натрупването и растежа – по-агресивно, но без необмислени рискове и висок ливъридж.
• 7–8 години преди пенсия: постепенно, а не наведнъж, поне новите вложения се насочват и към дивидентни компании – преход към мислене за пасивен доход.
• Финален етап: мястото на растежа намалява, а пасивният доход дава спокойствие, възможност да ползвате средствата и да оставите портфейла в наследство, вместо да го разпродадете.

Често задавани въпроси

Ръководството е изготвено по сезон 2, епизод 8 на подкаста „Пари и посоки“ – „Дивиденти или растеж? Не избирай, преди да разбереш това“. Обобщение →

Мненията отразяват позицията към датата на публикуване и не са инвестиционен съвет. Регулаторна информация